Регистрираме все повече бременности след aсистирана репродукция

Д-р Владимира Карагьозова е акушер-гиноколог в „УМБАЛ-Пловдив" от 2015 година.  Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2014  година. В практиката си има интереси към гинекологична ендокринология, стерилитет, АРТ.

- Какво включва Асистираната репродукция - АРТ?

- За повечето двойки, сблъскващи се с проблемите на невъзможността да заченат, АРТ еднозначно се асоциира с ин-витро фертилизация - IVF. Важно е да се подчертае, че преди да се стигне до IVF, е необходимо да бъде уточнена причината за тези неуспехи и тогава да бъде подпомогнато желанието на партньорите, следвайки правилата на добрата медицинска практика. Това включва хормонални, образно-диагностични, микробиологични и други изследвания, както на жената, така и на нейния партньор.

У нас Българското дружество по Акушерство и гинекология - БДАГ, под ръководството на проф. Асен Николов, разработи гайдлайн (б.а. -препоръка), който определя основните принципи и правила при асистирана репродукция и след време ще има и юридическо значение за специалистите в областта.

- Необходимо ли е според вас и на практика често ли се сблъскваме с проблемите на репродукцията?

- У нас се приема, че честотата е около 15 %, но за съжаление, тази стойност непрекъснато расте. В този смисъл, все по-често в женските консултации се регистрират бременни след АРТ.

- А с какво тези бременности се различават от зачеването по естествен начин?

- Разликата произхожда, от една страна, от факта, че често се касае за жени над 35-годишна възраст, с придружаващи отклонения,  като затлъстяване, захарен диабет, автоимунни заболявания и т.н. От друга страна, като последица от проведените АРТ, в много случаи се наблюдава многоплодна бременност, която се приема за рискова сама по себе си.

Чести усложнения на бременността след асистирана репродукция могат да бъдат свързани с процедурата и с нейното протичане. В първите седмици това са хиперстимулационният синдром (нежелана странична реакция на контролираната овариална хиперстимулация), ектопичната бременност (разположение на гестационния сак на нетипично място- маточна шийка, цикатрикс от цезарово сечение, маочни тръби), вродените малформации на плода (синдромите на Ди Джордж, Даун, Едуардс, Патау) . При напредване на бременността - хипертензивните състояния (прееклампсия, еклампсия), гестационният диабет (захарен диабет, диагностициран за пръв път през бременността), тромбоемболичните усложнения (белодробен тромбоемболизъм, преждевременното раждане (преди навършени 37 г.с.).

- Как стои въпросът с приема на медикаменти от бременните, заченали с помощта на лекарите?

- Този въпрос е обект на екипна преценка- имунолози, ендокринолози, акушер-гинеколози, понякога и микробиолози и др. Съвременната медицина е индивидуализирана - няма общовалиден шаблон.

- Какви допълнителни грижи изискват?

- Все по-често вече се обръща внимание, например, на психологичното състояние на бременните след АРТ, но тежестта пада на превенцията и на лечението на споменатите съпътстващи компликации. Много е важно да се планират времето и начинът на родоразрешението.

- Утвърдило се е виждането, че всички бременни след АРТ трябва да родят чрез Цезарово сечение?

- Категорично - не. Показанията, като цяло, съвпадат с тези при бременни, заченали по етстествен път, с някои особености. В този смисъл, терминът «ценен плод» е некоректен и не би следвало да се употребява, особено - в документална форма.

Цезаровото сечение е операция и по тази причина силно се отдалечава от физиологията на нормалното раждане. Това неминуемо се отразява, както на жената, така и на нейното дете. Но при реална необходимост, понякога няма алтернативен вариант.

Оптимално е проследяващият бременността и ангажираните с раждането да бъдат наясно, кое е най-добро за съответната бременна и за нейното бебе, и решението за срок и начин на раждане да бъде взето от жената информирано и осъзнато. А когато е налице доверие между бременната, като пациент, и медицинския персонал, тогава и благоприятните резултати са повече.