Д-р Цветка Лахтариева е началник на Гастроентерологично отделение към „УМБАЛ - Пловдив". Има две специалности - Вътрешни болести от 1996 г. и Гастроентерология от 2001 г.

Има специализации в различни области на Гастроентерологията: Фиброгастроскопия и видеогастроскопия; Фиброколоноскопия и видеоколоноскопия; Ректоскопия; Абдоминална ехография; Бримкова полипектомия; Тънкоигленна аспирационна биопсия; Ендоскопска хемостаза/инжекторна,електрокоагулация/; Работа с аргон-плазма: хемостаза на тъканна деструкция; Абдоминална ехография - интервенционални процедури.

Разговаряме с нея за предизвикателствата пред пациентите, на които предстои изследване с колоноскоп.

Д-р Лахтариева, какво представлява колоноскопията и защо хората се страхуват от нея?

Колоноскопията е високотехнологично изследване с ендоскоп, което позволява извършване на оглед на цялото дебело черво. Това е най-точното изследване за карцином на ректума и дебелото черво, способно да осигури ранна диагноза и да спаси човешки живот.

Освен това може да помогне да се определи причината за хронична диария или запек и ректално или коремно кървене.

Пациентите се притесняват, защото не са добре запознати как протича изследването. След като постъпят при нас и им се разясни, гледната им точка се променя.

Има ли нужда от специална подготовка и как протича изследването?

Изследването изисква предварителна подготовка с цел почистване на дебелото черво. Прави се с лек препарат, който се разтваря във вода, изпива се, което води до често ходене по голяма нужда и до изчистване. В нашето отделение процедурата се провежда ден преди изследването, но има лечебни звена, където се прави сутринта на същия.

В момента на изследването се изисква пациентите да са гладни и жадни.

Лошо почистеното черво може да е причина за пропускане на малки полипи или тумори. Огледът е затруднен при наличие на отмивни води и хранителни остатъци.

Има ли нужда от упойка и кога?

В действителност колоноскопията може да се направи и без упойка, но в нашето отделение поставяме анестезия, за да съхраним комфорта на пациентите и да им спестим неприятни изживявания, колкото и минимални да са те.

Добре е предварително болният да бъда питан и да ни информира, ако има алергия към лекарства, храни, насекоми, полени и др., а също и да съобщи за всички лекарства, които приема, особено онези, предписани за сърце и белия дроб. Екипът трябва да знае дали пациентът има пейсмейкър, метални импланти, изкуствени стави.

Анестезията се прави венозно от анестезиолог, като пациентът се мониторира непрекъснато от него по време на процедурата. Тъй като анестезията е краткотрайна, той много бързо „излиза от нея" след приключване на изследването. Повечето хора нямат субективни оплаквания след това като главоболие, гадене, отпадналост. Въпреки това болният е под наблюдение за 2 часа. През това време не трябва да се храни, да пие вода и да шофира. След това може да премине към обичайния си начин на живот и да започне да изпълнява ежедневните си ангажименти.

Има пациенти, които твърдо не желаят анестезия, тогава се съобразяваме с тяхното искане.

Какво се вижда на екрана по време на колоноскопия?

Изследването започва с въвеждането на апарата, при което се прави оглед на правото и на всички участъци на дебелото черво до началото на тънкото.

На екрана се инспектира лигавицата, като се търсят полипи, част от тях напълно безопасни, но и други, които предшестват появата на рак. Виждат се възпалителни промени, тумори, язви, кръвоизливи. Те се визуализират на монитора при видеоасистираната колоноскопия, която в последно време е почти единствената, с която се работи. Възможно е да се открият дивертикули, които са сляпо завършващи, торбовидни разширения на стената на дебелото черво.

Разбира се, най-добре е, когато медицинският екип види нормален образ, но все по-често се сблъскваме с проблеми. Затова винаги казваме - ранната колоноскопия спасява живота на много хора.

Попадали сме и на по-специфични находки като например глисти в дебелото черво. Те са причина за диария и субилиусни промени. По време на процедурата глистите бяха извадени, което бързо подобри състоянието на болния. Изпратихме ги за изследване и човекът бе насочен за лечение към паразитолог.

При какви оплаквания трябва да се извърши колоноскопията?

Изследването се назначава задължително при кървене от ануса, промяна в ритъма на изхожданията, което означава да се сменят запек с диария, при анемичен и коремно-болков синдром, при консумативен, т.е. отслабване на тегло и при заболявания, свързани със съседни на дебелото черво органи - тумор на женски полови органи, на простата и др., при асцит - течност в перитонеума.

От кого се назначава?

Изследването се назначава от гастроентеролог или хирург, но се прави от сертифициран за работа с колоноскоп гастроентеролог или в екип с хирург.

Колко често може да се прави?

Честотата на изследването зависи от заболяването и от състоянието на пациента.

При доказано възпалително заболяване като улцерозен (б.а. - язвен) колит първата контрола е след най-малко 3 месеца, но не по-късно от половин година. При полипектомия също е след 6 месеца, но зависи и от хистологията на полипа. Ако пациентът е опериран от тумор на дебелото черво, колоноскопия се прави след една година.

Апаратът регистрира всяка промяна на лигавицата, която изисква биологично уточняване с хистология.

В какви случаи не трябва да се провежда колоноскопия?

Много малко са ситуациите, които стават причина да се отложи или да не се проведе изследването. Те включват остър корем, съмнения за перитонит, перфорация на дебелото черво, 45 дни след коремна операция, остър инфаркт или инсулт, тежка сърдечна и белодробна недостатъчност, токсичен мегаколон, остър дивертикулит и др.

Колоноскопията е противопоказна и при заболявания или прием на лекарства, които повишават риска от кървене.

Какви са рисковете и усложненията?

Като всяка медицинска процедура и тази има известна степен на риск, макар че като цяло се счита за безопасна, защото усложненията са много редки. Според Световната здравна организации сериозни усложнения при стомашно-чревна ендоскопия възникват при около 2.8 на всеки 1000 процедури.

Те са свързани с опасност от перфорация и кървене от дебелото черво по време на интервенцията. Друг риск е бързо преходно навлизане на бактерии в кръвта, които водят до повишена температура и втрисане. При неспазване на антисептиката е възможно заразяване на пациенти и с вируси.

Това обикновено се случва, ако не се изчака дезинфекция на апарата. По принцип е рядко, а в нашата болница изобщо нямаме такъв случай.

Кои са индикаторите за качествено проведена колоноскопия?

За качествена ендоскопия говорим, когато са избегнати всички рискове, проведена е пълноценно и цялостно при минимални субективни оплаквания на пациента.